Обратно привличане =]

Това е превод на един страхотен фик.Надявам се и на вас да ви хареса.Пускам пролог и първа глава дано ви хареса.


Предлог

Бела Суон учи в Портланд Юнивърсити.Тя трябва да дели една стая с момче.Едуард Кълън, лошото момче, е новия и съквартирант.Нови висоти на напрежение и драма преследват Бела.Скоро тя се намира в отчаяна нужда от помощ.Приятелите и ще и помогнат ли или ще поиска помощ от лошото момче, което ще изкара наяве добрата си страна?

1 глава

Гимназията няма нищо общо това.Тя беше лек бриз в сравнение с това.Учудена съм,че предпочитам да съм в гимназията отколкото тук.Къде съм?Една дума-университет.Портланд Юнивърсити,за да сме точни.
Вървях бавно по стълбите към общежитията.Взех си въздух.Не може да е толкова лошо-това е просто училище.По някаква причина имах лошо предчувствие за тази година.
Липсваше ми Аризона.Там живях през цялото време докато бях в гимназията.Бях само на пет когато родителите ми се разведоха.Отраснах в разбито семейство.Никога не посещавах баща ми,освен двете седмици през лятото когато ходехме в Хавай или някъде другаде заедно.Бяхме близки през тези две седмици и винаги ми беше трудно да кажа довиждане след тези две седмици,когато се разделяхме на летището.Той заминаваше към Форкс,а аз към Аризона.Форкс,щата Вашингтон е града, в който съм родена.Не помня много от там,освен вечния дъжд и лекия студен бриз.И помня една вечер седяхме на дивана и гледахме футбол по телевизията.Това е всичко.Дори не помня много добре и мача,който гледахме.Е помня виковете на татко по отбора.Помня много чисто постоянното викане,което се предполагаше да се провежда когато аз спя.
Поклатих глава и отворих вратата за към общежитието и се запътих към рецепционистката.Тя ме погледна, стресната от присъствието ми.Стоях там неловко, чакайки да каже нещо.За мое учудване, тя просто седеше и ме гледаше.Проговорих първа.
-Здравейте!Аз съм Изабела Суон.Търся...
-...твоя график и номера на стаята ти в общежитието?-жената ме прекъсна.
-Да-смотолевих.
-Заповядай,Изабела.-Тя ми подаде едно розово листче.
Запътих се към асансьорите,поглеждайки към листчето,за да видя кой номер е моята стая.От едната страна бяха написани часовете ми,а от другата инструкции.Инструкциите гласяха:Трети етаж,стая номер 310.Вратата на асансьора се отвори и видях,че е празен.Скочих вътре бързо и натиснах копчето.Имах три кашона останали в колата ми на паркинга.
Майка ми ми каза да се облека малко по модерно,но аз не я послушах.Имах чантичка преметната през рамо,косата ми падаше по гърба в оформени къдрици и сива блуза и черни панталонки ме топлеха от студа навън,нищо че още беше само септември.За мое съжаление асансьора спря на втория етаж.Вратата се отвори бавно и едно дребничко момиче скочи вътре като балерина.
-Здравей!Аз съм Алис.Алис Кълън.-Тя се представи,а гласът и прозвуча тихо и мелодично.
-Аз съм Бела.Бела Суон.-Усмихнах се леко .
-О,Боже.Ти си към третия етаж!-Тя бързо натисна бутона за третия етаж и вратата се затвори.-Коя стая си?-Попита учтиво, сигурно само, за да завърже разговор.
-Ами...-Погледнах към листа и отговорих-310.
Не бях забелязала,че тя се клатеше напред-назад, докато не казах номера на стаята.Тогава спря.Тя не каза нищо,вероятно защото нямаше възможност.Пристигнахме на третия етаж,в момента в който казах номера .Слязох от асансьора внимателно.Чух леките,грациозни стъпки зад мен,но реших да ги игнорирам.Когато стигнах стаята,вече не чувах Алис.Не се обърнах,за да видя накъде отиде тя,просто исках да разгледам стаята си и да се запозная със съквартиранта си.
Завъртях дръжката на вратата ,която учудващо беше отключена.Отворих я леко,като открих само пет кутии на едната страна на стаята.Видях светлина идваща от банята.Обърнах се към вратата и видях Алис да стои тихо.Ахнах изплашено.Гледах момичето докато тя не проговори.
-Бела,мисля,че си сбъркала стаята...-Тя притисна смеха си когато извих главата си объркано.
-Алис за какво гов.....-Спрях рязко,когато вратата на банята се отвори и от нея излезе едно великолепно момче,с кърпа увита около кръста му,криейки това да бъде....изложен.Бях пленена от великолепните му гърди и лице,и устни,и бронзовата му коса,и накрая...очите.Неговите зашеметяващи зелени очи,който ме гледаха с учудване,се шокираха.
-Коя по дяволите си ти?-Той отстъпи назад.
-Защо си в моята стая?-Попитах шокирана,колкото него.Алис вече не можеше да сдържа смеха си.-Алис?-Попитах отклонявайки поглед от полуголия Бог ,стоейки на няколко крачки от мен
-Бела,запознай се с Едуард.-Успя да каже само това.После пак избухна в смях.
-Чакай,от къде го познаваш?-Прошепнах,знаейки,че той може да ме чуе.
-Бела,това е моя брат-Едуард Кълън.Мисля,че ти си момичeто,за което говорят всички…
-Алис!-Изкрещях, което я стресна и смеха и спря много бързо.-За какво по дяволите говориш?
-Виж Бела:всички говорят за повредата с компютрите и объркванията,които са станали.Очевидно е имало повреда в системата е казала,че едно момиче и едно момче ще са в една стая.Всяко момиче в това студентско общежитие, знае че Едуард е момчето и всяко момиче,което още не е получило стая се надява,че ще е „щастливката”,която ще дели стая с брат ми цяла година.-И тя продължаваше и продължаваше да говори.
-Алис-прекъснах я по средата на изречението-Защо ми казваш това?
-Бела,ти си момичето,което трябва да дели стая с Едуард тук,цяла година!-Тя го каза бавно,за да мога да разбера всяка една дума.
-Шегуваш се!
-Не.Ни най-малко.
В същото време,Едуард наведен към рамката на вратата на банята,не правеше никакво движение
-Добре...първо,Едуард моля те сложи си някакви дрехи.Второ,Алис,какво да направя?-Казах спокойно,като затворих очи.
-Мога да дойда с теб до кабинета на декана ако искаш.-Усмивка се появи на лицето ми.
-Знаеш ли,не съм свикнал момичетата да ме молят да се облека.-Едуард коментира неприлично,но под неговия тон на подигравка се усещаше и лек сериозен тон.Беше сякаш някой ме блъска с нещо по главата,когато нещо ми просветна.
-Чакай-повреда в компютрите...и това стана защото....?
-Защото имаше записване в последните минути,което компютъра прие.Никой не знаеше кои са учениците,досега.Затова,като заключение,момичетата и момчетата бяха нечетен брой,което означава,че момиче и момче трябва да са заедно.
-Затова декана сигурно няма да позволи да си сменя стаята с някой друг,нали?
-Всъщност не.Той обикновено не позволява на никой да се сменя-никой не знае защо.Затова,отново като заключение,ти си съквартирант с брат ми,до края на учебната година.-Можех да чуя веселия тон в гласа и докато го казваше.-Това за мен е..е прекрасно!Сега ще мога да те опозная по добре,Бела!-Тя подскочи от радост.Аз от друга страна,седнах на ъгъла на леглото ми и положих глава на коленете си.Гледах как Алис скача нагоре-надолу две минути.Не бях тук и от десет минути,но вече бях претоварена от емоции.
Това определено беше началото на една година ад.