After the sunset

Аз и Дая в нова, неочаквано добра комбинация. 1-та глава е писана от двете, а после се разделяме. Дано ви хареса.

Какво трябва да прави едно момиче, когато за пръв път смята да се отдаде на момчето, което харесва. Засега науката не е намерила точен отговор по този въпрос, камо ли майка ми. Да, жената ме подкрепи и ме разбра, но все още ми е някак странно. Почуках на вратата на Пит и той ми отвори с усмивка. Покани ме вътре, нацелувахме се едно хубаво и постепено заприсъпвахме към леглото. Ръката му се спусна под полата ми, а другата в деколтето на потника ми. По дяволите, трябваше да си сложа още дрехи! Бавно разкопча панталона в движение и от там се подаде признака за възбудата му.
- Искаш ли да опитаме да....
Но преди да довърши вече бях на колене пред него. Исках да усетя устните си върху това, досега непознато за мен място. С бавни въртеливи движения започнах да поемам, а езикът ми играеше бесния си танц. Пит изпъшка и ме хвана за косата. Усетих как сърецто му бие лудешки, а топлата му кръв пулсира пред устните ми. Почувствах желание да усетя тази кръв в мен и без да се замислям забих зъби в топлата му плът. То извика леко, сякаш се чудеше дали го боли или му е приятно. Облизах кръвта и ми причерня. Помня само проблясъци как впих устни, а след това зъби в строиния му врат и как той изстена. Това сякаш ме подлуди още повече и не помня много добре какво се случи, но и да помнех, надали щях да ви разкажа. Намерих го проснат мъртъв на леглото, облян в кръв, с изцъклени невиждащи към мен очи и отворена уста. Младешкото му лице бе бяло и сякаш изгаснало, а на допир бе студен, ледено студен. Погледнах си ръцете и видях, че целите са в кръв. Не се сдържах и ги облизах бавно след това погнусен от себе си потреперих. Какво ми ставаше? Изстрелях се през вратата и побързах да се прибера в къщи. Имаше обяснение, ТРЯБВАШЕ да има обяснение! Макар, че по - късно се съмнявах, че искам да знам.

Бягах през улиците без да се замислям дали някой ще ме види. Бях убийца забога! Но не това ме плашеше в този момент. Как щях да обясня на майка ми а и на полицаите ,че съм пресушила приятеля ми като кладенец? Сърцето ми пулсираше в главата. Можех да усетя кръвта, която до преди броени минути не беше моя. Тя преливаше от капиляр във вена и така чак до самото ми сърце, което помпаше с бясна скорост.
Призля ми.
Самата мисъл за кръв беше отвратителна.
Вдигнах поглед , който до този момент бе забит в пътя за да не се пречукам на някой камък или просто по правия цимент, и видях ,че наближавам дома ми.
Сълзите течаха а аз вече хрептях от ужас.
Отворих вратата и без да се замислям започнах да крещя и да плача.
- За бога Савана, какво се е случило - майка ми женицата се затича по стълбите за да ме прегърне. Но нещо не беше наред. Тя не бе изненадана от кръвта, която ме обливаше цяла. Тя просто кленка до мене и ме прегърна - Спокойно мила, всичко ще бъде наред. Дишай момичето ми, дишай...
- Луда ли си майко! Убих приятеля си! Изцедих го като алкохолик чашка! Как може да ми казваш да се успокоя! Полицаите всеки момент ще дойдат и ще ме разпитат - тя ме секна като ми заби лека плесница за да се съвзема.
- Съжелявам Савана, но трябваше да те успокоя някак си. Знаех ,че този ден ще дойде но не очаквах да е толкова скоро - майка ми ми помогна и ме изправи на крака като продължаваше да говори - Ти не си човек, както вече забеляза. Беше в покой за седемнадесет години, но жовотинския инстинки трябва да се пробуди все някога, нали? - последните думи като ,че ли за себе си ги бе казала.
- Човек? Майко аз съм психопат - паниката отново започна да ме облива и като по часовник започнах да изпадам в пристъп на паника.
- Не си мила. Ти си мелез. Полувампир, полувърколак. Знам, че може да ти се стори налудничево - майка ми не успя да завърши, когато първият ми и не последен пропадък бе налице.
Строполих се като чувал с пясък на земята и последното , което чух бе гласът на майка ми , молеща се да и простя.